Безименният град - Добринище

Най-голямата мистерия в днешно време за българските археолози е древното селище, намиращо се между Добринище и Банско на територията на Добринищкото землище. Безименният град, където е построен параклиса Свети Никола е голяма загатка поради липсата на каквито и да е сведения за неговото съществуване и наименование. Няма легенди, няма народни песни, няма и предания, в които да се споменава за съществуването му.

  Жителите на Добринище открай време почитат местността Свети Никола, която се намира над високо издигнатите скали над няколкото малки водопада със същото име. Преди няколко години там решават да издигнат параклис и при строежа му се разкриват останки от раннохристиянски храм. Оказва се, че именно там, на площ 25 дка, повече от 3500 години (от 3000 - 2000 г. пр. Хр., 16 - 17 век) е кипял живот в многолюдно и заможно селище.

  Ръководител на разкопките е Владимир Баряков, уредник археолог в Музеен комплекс Банско. Баряков пръв се досеща за съществуването на мистериозният град. Подсказват му го "колегите" както той иронично нарича иманярите. Още през 2003 година хората на Добринище и Банско събират пари, за да възтановят параклиса в местността Свети Никола. Когато започват да разчистват терена, за да започне строежът, се натъкват на основите на раннохристиянски храм, тип базилика от края на IV век. Тогава археолозите се намесват за първи път и откриват прилежащ към храма некропол с 28 гроба. Те обаче са напълно лишени от инвентар и не представляват интерес. Любопитното е друго - средният размер на откритите скелети е над 180 см, а има двуметрови. Местността се предполага, че е била населена с тракийското племе Даи.

  Храмът е въздигнат за една година, но археологът бил убеден, че това е само началото. Първоначално никой не обръща внимание на думите му, че под стръмните възвишения на предпланините на Северен Пирин лежи забравен град. То и по нищо не си личи - буйни треви и вековни дървета скриват дори най-тънкия намек за човешко присъствие. Но все пак през 2007 год. археологът успява да убеди община Банско да финансира началото на разкопките.

  Керамиката сякъш започва да извира. Толкова е много, че по-старите парчета са използвани за надстрояване на зидовете. Подовете на някои от помещенията са застлани с керамични плочи, откриват се тегули - големи керамични керемиди, с които са били покрити сградите. Един след друг се появяват културни пластове от 3000 - 2000 г. пр. Хр. чак до Средновековието.
  
  При разкопките археолозите достигат до дълбочина над 3 м., но следите от човешка дейност не свършват. Започват да се показват питоси - огромни глинени съдове за съхранение на вино и зърно. Поради голямото им количество Баряков предполага, че все още се намират в складовите помещения на града. Междувременно са направени сондажи, за да се определят границите на обекта. Оказва се, че става дума за вътрешен град с площ от 5 дка, ограден с дебели крепостни стени, най-вероятно двойни, с дренаж между тях и стражеви кули при портите. Естественото разположение на селището, оградено от 150 - метрови скали от изток и север, непристъпен наклон от северозапад и крепостна стена от единствената по - достъпна южна страна, му отрежда функцията на защитно укрепление за многобройното население на долината в случай на опасност.

  Древните са избрали за своя град най-стратегическото и живописно място в целия район. Видимостта се простира на десетки километри в ясен ден и обхваща най-важните проходи - Момина кула за Бяло море на изток, Предела на запад. Юндола за тракийската долина на север и пътя през Пирин на юг. Около вътрешната крепост се разполага средният град върху 25 дка.

  Въпреки че са "копали" само две лета, археологът и екипът му са разкрили, макар и не до край, повече от 600 кв. м. площ. В гроб на жена са открити бронзови гривни. Изключително богат и разнообразен е монетният материал - над 200 образци от 3 век до 17 век. Фибули - античните игли брошки, част от антична плочка на тракийски конник. копчета, пръстени, токи, апликации и бронзова главичка на жена са сред откритите досега предмети. Най-интересен е пръстен с две, фигури, които наподобяват раннохристиянски светци, но могат да имат и по-древна символика. Намерените стъклени съдове, оловни заготовки и части от станове говорят за развита промишленост в града, както и за неговото благополучие. През първите векове след Христа стъклото все още е било рядък и скъп материал.

  В южния край на светилището върху непристъпните скали според археолога се намира тракийско светилище.

  По пътя към него в самостоятелна скала е изсечен неголям лик, а в самата скала - стъпала. От върха се разкрива невероятна гледка - от планината се спускат 7 водопада, а в краката на човек са пасторалните нивя на град Добринище. Археолозите не са изследвали светилището по-подробно, но пък дупките от иманярите подсказват за евентуални находки.